Слънчоглед
Сърцето ми, непредпазливото,
съвсем на слънчоглед прилича,
а ти си слънцето…
погледне ли те – ослепява,
навярно затова
така безумно те обича…
Разминаване
Аз те искам с душата си.
Ти ме искаш с плътта си.
И до глупост предани на самите себе си,
забравяме:
аз – че имам и плът,
ти – че носиш душа…
А може би е нужно много малко?
Намерила душата ти, плътта ми
пред теб греховно се съблича…
Почувствала плътта ми, душата твоя
пред мен смирена коленичи…
***
Ако сърцето имаше вместимост
и се пълнеше с любов,
както балонът се пълни с въздух…
То кой би успял да напълни
моето сърце след тебе?
Кой отново въздух би ми дал?
Сезонно
Пролетно ми е още, млада съм.
Летата ми без теб просто лета са били
и есента прозаично е идвала.
Пролетно те обикнах,
в разграра на лятото,
а то в пъстроцветна есен
претвори се смутено.
Бъди до мен. Още много сезони.
И най-вече през зимата на живота ми.
Математическо
Думите
са подмножество
на мислите.
Изреченото
„Обичам те“
е само затворен
интервал,
доказващ,
че те мисля
от минус до плюс
безкрайност.
***
От пъстроцветната палитра на щастието
до зейналата пропаст на болката
има само една ръка разстояние,
само една ръка…Твоята.
Есенно
Заповядай на следобедно кафе
(както го обичаш – по възможност дълго)
и следобедни целувки
(както ги обичам – по възможност дълги).
Донеси само от онези невероятни сладки
(всъщност устните си)
и топлото есенно слънце
(всъщност очите ти).
***
Колко много недоизречени слова
останаха помежду ни…
Не остана и спомен от вричане.
Само дъх на лято ще припомня
онова без(д)умно обичане.
