I will love again…

I Will Love Again

Lara Fabian

Did I ever tell you how you live in me
Every waking moment, even in my dreams
And if all this talk is crazy
And you don’t know what I mean
Does it really matter
Just as long as I believe
[Chorus:]
I will love again
Though my heart is breaking, I will
love again
Stronger than before
I will love again
Even if it takes a lifetime to get over you
Heaven only knows, I will love again
People never tell you
The way they truly feel
I would die for you gladly
If I knew it was for real
So if all this talk sounds crazy
And the words don’t come out right
Does it really matter
If it gets me through this night
[Chorus]
If I’m true to myself, nobody else can take the place of you
But I’ve got to move on, tell me what else can I do
[Chorus]
I will love again
One day I know, I will love again
You can’t stop me from loving again, breathing again
Feeling again
I know, one day, I’ll love again

За програмистите и хората…

От един сайт за най-различни продукти с оригинални надписи и картинки събрах някои неща, специално за програмисти, към които имам честта да спадам.

Enjoy And no offence

I would love to change the world,
but they won’t give me the source code.

Real programmers don’t comment their code. It was hard to write. It should be harder to understand.

Programming is like sex. One mistake and you have to support it for the rest of your life.

If at first you don’t succeed, call it version 1.0.

The one language that all programmers understand is profanity.

Programmer – an organism that turns caffeine into software.

My software never has bugs. It just develops random features.

There are 10 types of people in this world. Those who understand binary, and those who don’t.

Life would be much easier if I had the source code.

I found the problem. You need a user upgrade.

2b || !2b = ?

An apple a day keeps windows away!

Beta is Latin for “Still doesn’t work”.

Real programmers don’t work from 9 to 5. If any real programmers are around at 9 am it’s because they were up all night.

I need a girl whose name doesn’t end in .JPG.

It’s people like you that make internet impossible to trust.

I know HTML (How To Make Love).

It’s not my fault. My brain was rebooting.

I hope you don’t make sex like you make programs.

TROJAN – If your PC has one, the sex started without you.

Понякога съм бяла и добра…

Виртуален поклон към Петя Дубарова(25 април 1962 – 4 декември 1979), която за крехката възраст, на която остана завинаги ни подари вечни и истински стихове…

Доброта

Понякога съм толкова добра,
че цялата изтръпвам и боли ме.
И вените ми, сплетени в гора,
ми търсят ново, благородно име.

Понякога съм толкова добра!…
И скрива ме във коша си чемшира
на двора. Неизмислена игра
ме търси и ръцете ми намира!

Понякога съм светла като мед.
Тогава светли устни ме обичат.
Понякога съм златен слънчоглед,
красив като главата на момиче.

Понякога съм бяла и добра.
Как рядко ми се случва да съм бяла!
Тогава искам сън да подаря
на всекиго. И свойта обич цяла

да счупя на парченца от стъкло,
да пръсна и добри ръце да сгрея.
И дала сок на нечие стъбло,
да пазя свойта тайна, че живея!

Все такава любов ли…

Все такава любов

Все такава любов ли ще ме връхлита -
сто библейски потопа се изляха върху ми,
небесата сто пъти на прах се разбиха,
и не стигаше въздух…
и се давех сред думите…
Но защо, Боже мой, всеки път оцелявах
и все имаше бряг, а на него – самотник;
сто спасени живота – и пак отначало -
сто отплували лодки. Целувки за сбогом.
Сто потопа над мен -
сто спасени удавници.
(Късно нощем как страшно
болят стоте рани.)
Ах, къде ли е Ной, синеокият странник -
да ме вземе на кораба си
и да остана.

Таня Пенчва

Нещо за душата…

Музиката е една отделна вселена, в която ако можех бих се преселила:) Обожавам музиката, да слушам музика, мога да слушам една песен с часове без да ми омръзва…Има музика, която е приятно да слушаш като фон, има музика, която те връща в определен момент, на определно място…Има музика за моментите, когато летиш от щастие, има музика и за моментите, когато искаш просто да потънеш в земята…Но сред сигурно хилядите песни, които обичам, има някои, в които буквално живея, някои, които са сякаш точно и единствено за мен създадени, които изпълват всяка клетка, докато ги слушам…Подарявам ви една от тях…и се потапям в нея…

От първо лице…

…или малко за мен. Всъщност не обичам да пиша за себе си от първо лице, единствено число, затова ще се представя само с откъс от един стих на поетесата Мая Дългъчева, който успява да каже всичко, което искам…

“Онзи живот, в който съмвам с кафе и компютър
или мръквам с два пръста водка без флирт, не е моят.
Той е сънят, в който само за кратко се лутам.
Само за кратко – додето ме сепне прибоят.”